Миналото

Прашният гоблен на мечтите, захвърлен в жарта на последните детски надежди. Странно и безразлично спрямо отломките на настоящето, и все пак уютно изящно. Непонятно и нерядко болезнено търпеливо за новата среща, свикнало да бъде толкова лековерно забравяно на плета на ежедневието. Може би защото неуморно търси следите, които е оставило в сенчестите долапи на самопознанието. Все пак най-стряскащо остава неканеното и неочаквано присъствие, което не търпи своеволието на коловоза на това, което е сега.