Наемни убийци в действие

Бубка (вляво) е майката на малките престъпници, които се учат да шупуркат по покрива.


Хърватия - новият световен шампион за 2018

Каквото и да стане до края на срещата, френските мекерета и техният съдия-подлога са всичко друго, но не и победители. Победител е Хърватия без значение от крайния резултат. А кугуригащите мърши и техният вожд-геронтофил да се скрият завинаги. Браво на Хърватия!

Аз съм етнос в моята държава и страна?!

Всеки един, който е поругал българите с определението етнос, трябва да висне на въжето час по-скоро. Черните / рязаните / лилавите / педалите / мангалите / помашкият и сие анти-тракийски манталитет, и сие боклук не са българи - тук е България и няма български етнос - има само българи, останалото е измет. А измет се възпитава само по един начин. Правили сме го като най-старата цивилизация десетки хилядолетия наред и ще го правим - храним паразитите с добродушие (или нещо подобно, като например разлом)  и оцеляваме. Който не се счита за българин да си ебе майката в гроба; цялата двунога пасмина, която не е с тракийско потекло (равносилно на българи) са под-човеци и най-малкото трябва да е благодарна, че носи нашият разводнен ген (като ционистките скотовете зад океана и техните подлоги в антибългарския парламент през последните 76 години). В крайна сметка пръстта лекува всяка душевна рана (дори и по-едрите като смъртта), а с такава винаги сме разполагали и ще, независимо колко продажни са мекеретата-управници, които все още имат наглостта да дишат бългаския кислород.

Нови Футболни Правила - Световно 2018

Радостна вест - след дългата борба с книжните мишки, FIFA е на път да одобри моите неизмеримо съзидателни предложения относно промените в правилата на играта. Ето ги и тях:

  • топката става квадратна и от гранит; така ударите с глава ще се синхронизират с черепните кутии и розовите маратонки ще се калят
  • вратарите ще носят прави лопати, за да наваксват недостига на септичните ями по стадионите; единственото условие е да не допускат повече от седем гола на кубичен метър пръст
  • бутонките стават чамови с шиповете навътре, за да не препускат като нашмъркани бобри, а да обмислят и тестват всяка спортна тактика, стратегия и оперета в духа на футбола
  • забранява се излизането на терена под 2.56 промила, за да се адаптират отборите към публиката, която носи съответното задължение за поява на трибуните според очакванията на играчите
  • съдиите ще носят или коси, или бензинопили, за да ограничат прогресиращите нарушения
  • самобичуването с метални куки на финала  няма да е задължително, но ще е препоръчително

Народен Съд?

Нещо ми убягва. И това не е ционистко-рязашката подлога, която наричате политици (пряко подчинени на какви ли не чужди и антибългарски служби за сигурност), а примирението. Какво значи да се разхождаш по главните улици на (иначе красив и спокоен преди няколко години)  областен град в полунощ? Значи групи от малки цигани, които вървят в кордон, за да изглеждат такива каквито са - нагли, но добре облечени; значи бедни и възрастни българи, които просят за лев; значи страх. И едва ли не аз трябва да правя път на тези уроди, които следва да упрекна? Не, защо да упреквам някой, който не знае таблицата за умножение и чийто врат може да бъде смачкан като салфетка от един шамар? Та за нордния съд, за който толкова много се плямпа - вие ли, жалки мишки, ще съдите някой? Вие ли бе, боклуци, които толкова страхливо разминавате цялата черна паплач, които напуснахте родината, които останахте, за да слугувате във фирмите на същата еничарска политика и после пускате вмирисаните бюлетини или просто мъмрите пред сапунисаните, олигавени от скудоумие телевизори? Историята с Капитан Петко войвода се  повтаря, само дето го няма капитанът.

Дъжд От Миналото

Топла пролетна вечер. Вали. Дали е сега или в миналото - дъжд от стъпките на надеждите? Особено тези - вечно свежи в неумората си, пропити с ромоленето на майския дъжд, особено късно вечер, и особено пленени от наивните безгрижия на пропастта на времето, в която обичаме да се вричаме докато намразим дори нейното изящно изкривено огледало. То е и тази пуста, ничия земя на съмнителната смърт, упорито съпътствана от жилави цели с изморен вид, приютени в поредната нова родилна люлка на вярата; и заплашва да бъде така, докато лакеите на настоящето градят неговото бъдеще. Но бъдещето рядко преговаря с миналото, особено през есента. Рядко чува и още по-рядко помни дори собствените си шепоти. Поне докато се вкамени наред с неприкритото си присмехулство в миналото.